В Памет на Стефан Фурнаджиев

Джанановата къща в село Габарево, община Павел баня, е едно магнетично място, събрало в себе си духа на старите времена, съхранило историческата памет, ревниво пазещо заветите на предтечите. Именно под шарената сянка на дърветата и окъпания от блясъка на багри и цветове двор, габарци си дават среща винаги, когато има достойни и бележити поводи. Атмосферата в тази свята обител на културата и традицията е достатъчният показател, който събира не само дейците ерудити на селцето, ала и техните гости от град Павел баня. С едно особено чувство на преклонение и смирение пристъпват прага на Джанановата къща, споделят ми те, с очакване и нетърпение за богата програма на домакините…

Привечер на 25 август е. Под хладината на столетните акации, габаревци и гостите им си спомнят за личността Фурнаджиев, за неговата кончина, за неговия достоен и нелек живот.

Соня Фурнаджиева начева първите стихове за баща си, Стефан. Нейната емоция се засилва след всяка дума, излязла из под перото на именития творец. Вълнуващи, топли и остри слова нарушават тишината. Тя спира изведнъж. Уредничката на Джанановата къща, Тотка Бичева, продължава спонтанното дело и следват посвещения на Йорданка Трополова към Фурнаджиев.

Във свое интервю той споделя за обикновеността, която живее с и около него. Подарява ни своята гледна точка за състоянието на света и заключва- „той е единно цяло”. Не счита себе си за велик човек, а за такъв, усетил хармонията на душата- най-съкровеното и неопетнено богатство, с което се ражда, и което трябва да брани индивидът. Така възприема себе си, такова отражение са и стиховете му.

Кольо Пъдев споделя на малцината, дошли да почетат петата годишнина от смъртта на поета, за неговите случки и преживявания с Фурнаджиев. С болка и печал заключва – „а можеше и още да поживее, поне още малко”…

Доктор Димитър Няголов, кратък и трогателен, призова всички приятели, близки и онези хора, които четат и препрочитат словото на твореца, да съдействат за издаването на един цялостен том със произведенията на Фурнаджиев…

Тръгваме си от святото място, а поетът на черно-бялата стара снимка сякаш ни маха с ръката си, сякаш ни дарява с последния си стих:

– Слънце.
стърнище прегоряло,земята суха- уста на мъртвец!… Стефан Михалев Фурнаджиев е роден на 02.10.1935 г. в с.Габарево. Завършва Икономически институт в гр. Варна и е работил като икономист в „Пътно управление“ в гр.Габрово. Завръща се в родното Габарево, където запълва белите листи със своите потически хрумвания. В творчеството на Стефан Фурнаджиев с особено висока стойност се отличават стиховете посветени на живота и делото на Васил Левски, любовта и синовния дълг към Отечеството.

Автор е на стихосбирките:“Фамилно евангелие“,“Паша за вълци“,“Скок от високо“,“Заклинание“,“Високо бесило“,“Ваденки от галактиката“ и „Бащино огнище“.

Член на Съюза на българските писатели и Общобългарски комитет „Васил Левски“ и председател на учредения от него в Габарево местен комитет „Васил Левски“.

Умира,след тежко боледуване,на 26.08.2006 г.