Една песен от село Дъбене

В ден като днешния има думи и думи. Оставяйки настрана излишните, идват  тези, които звучат непреходно.
 
В памет на Васил Иванов Кунчев публикуваме стихотворението „Песен от село Дъбене“ на габаревския поет, Стефан Фурнаджиев.
 
Струва си и да кажем: „Прости ни, бачо Василе!“

***
От мъка и жал по Левски,
жените на село Дъбене
пребраждат черни кърпи,
носят черни сукмани,
гледат черно земята
и пеят черни песни.
 
От мъка и жал по Левски
и от омраза към онзи плет,
мъжете на село Дъбене
не си ограждат дворовете,
не връзват цървули и върви,
ходят разгърдени, боси
и стиснато тъпчат земята.
 
А гробищата им са запуснати,
черквата е затворена,
кандилата са угаснали,
иконите – помръкнали.
И ако някой влезе в нея,
не казва: „Прости ми, Господи!”,
защото мъжете молитви не знаят,
защото Господа вътре го няма,
защото от деди повтарят:
„Прости ни, бачо Василе!”
 
От сайта – literaturensviat.com