Култура

Българската следа в историята за Принцеса Анастасия
 
Селото е известно с бизо 100-те си извора, които бликат из землището му. Има версия, че в него е починала една от последните руски княгини – Великата княгиня Анастасия Николаевна – наследница на трона, която заедно със своя иконом пристига в селото след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. Има множество доказателства, сочещи към истинността на тази версия. В селото още си спомнят за Нора – така се е наричала жената,за която се твърди, че е княгиня Анастасия.
 
Празници
 
Изключително атрактивни са кукерските игри, които ежегодно се провеждат в селото на Сирни заговезни. Селото се е превърнал в притегателен център на родолюбци от цялата страна, които представят края си с традиционните си кукерски костюми. Множество са наградите, които селото печели от подобни кукерски игри, провеждани в различни части на страната.
 
На 16 и 17 юни 2007 г. жителите на с. Габарево проведоха своя първи „Празник на черешата“. идеята беше празникът да предаде ново лице на позабравения вече „Празник на родното село“. А символът на черешата се роди по естествен път- черешите, наред с розовите градини, винаги са били част от поминъкът на селото. в края на 60-те години на XX век, с помощта на Овощарския институт в Пловдив, около Габарево се създава черешов масив от около 1000 дка. Цял букет от сортове- „Бигаро моро“, „Черна старозагорска“, „Волско сърце“, „Ламберт“, „Черна ранна“ и още други дават възможност беритбата да пордължи около месец и половина. Днес се засаждат нови 1000дка черешови дръвчета в землището на Габарево. Предстои да се посадят още: 200 дка сливови дръвчета, 70 дка малини и още толкова шипкови храсти. За да се избегнат капризите на природата е пердвидено създаване на капково напояване. Всички плодове са предвидени за износ най- вече в Италия и Германия. И тази година „Празникът на черешата“ внесе разнообразие в живота на жителите на с. Габарево. С богата си и атрактивна програма той задоволи всички вкусове. През четирите празнични дни, хората можеха да се насладят на:
 
– „Роза в музея“- примиера на новата стихосбирка на д-р Петя Дрянова
 
– Изложба с творби на Хюсеин Окан и семейство – www.hyuseinokan.umdesign.eu
 
– Празнична програма, подготвена от НЧ „Обнова“, Танцов ансамбъл „Хоровод“ към читалището и Пенсионерски клуб „Блага дума“
 
– Творческа среща на поети и писатели
 
– Демострация на древни тракийски и прабългарски сюжети, ритуали и бойни умения на нашите деди- СНС „Багатур“- прабългарска школа за оцеляване
 
– Празнична заря
 
– Черешобер- ритуално представяне на обичая в черешовите масиви край селото
 
– Детско утро с участието на деца от ДЦГ „Славейче“
 
– Празничен полет на делтапланери над селото
 
и още много приятни емоции, свързани със срещи с приятели и роднини.
 
Църковен храм Св. Вмч. Георги Победоносец

В центъра на селото като страж за габаревци се издига величествената сграда на църковния храм, който в сегашния си вид, според летописната книга на църквата, е четвърти поред строеж, завършен и осветен през 1895 г. В летописа е отбелязано, че на мястото на сегашния олтар е имало малка църква, вкопана вземята. По- късно, с усилията на тогавашните габаревци, е бил построен по- голям храм. Може да се приеме, че тази втора постройка на църквата датира от 1834 г., за което съществуа и сега неоспоримо доказателство- метален печат с образа на „Св. Георги Победоносец“, заобиколен със следния текст: „СИЙ ПЕЧАТ ЧЕРКОВЕН ЕСТЬ-с.ГАБАРЕВО 1834 г.“ Има сведения, че тогава в храма са служели седем свещеника. В този вид църквата просъществува до 1877 г., когато е била опожарена от турските войски. Третата постройка на харама е съградена със средствата и труда на жителите на село Габарево и е просъществувала до 1885 г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното ѝ доизграждане, изографисването, построяването на камбанарията и монтирането на камбаните, така както е в сегашния си вид, е завършено през 1895 г. Освещаването на храма е станало прз същата година от Старозагорския митрополит Методий Кусевич.
 
Училище Н. Й. Вапцаров

В Габарево има училище от XVIII век. В 1780 г. при селската църква, наред с килийното училище, отваря врати и училището на Даскал Куцар. През 1844 г. е построено първото светско училище в селото. През 1869 г. е открито и девическо училище. Габаревци са известни с ученолюбието си. В стаите на селското училище за първи път познаха буквите много известни личности: акад.Христо Христов,историк; проф. д-р Тодор Михалчев, философ; проф. Ганчо Ганчев, хидролог и много други.
 
Читалище „Обнова“

Основано през 1869 г., читалището развива богата театрална, хорова и танцова дейност. Притежава богата библиотека. към читалището през 1964 г. от учителят Филип Бояджиев е създадена кукерска група, която със своите костюми, хлопк, танци и черешовото топче, разнася славата на Габарево в странта и чужбина. Читалището успешно се справя със задачата да държи буден духът на хората през годинти. Днес в забързаното си ежедневие, жителите на с. Габарево, все пак намират време за култура най- вече благодарение на ежеседмичните литературни четения, организирани в Джанановата къща.
 
Джанановата къща

Джанановата къща е рождената къща на художничката Петрана Клисурова, която произхожда от известен революционен възрожденски род и е закърмена с неговия дух. Дядо ѝ по майка-Васил Тодоров Джананов /1838- 1918/ е бил деен участник в национално- освободителното движение. Самият той е председател на Тайния ремолюционен комитет в селото, основан през 1869 от Апостола Васил Левски в неговия дом. Джанановата къща в Габарево е обявеназа исторически и архитектурен памтник на културата и сега е къща-музей. От 1992 г. Общобългарският комитет „Васил Левски“ и община Павел баня организират всяка година на 18 юли в тази къща честване рожднния ден на Апостола.
 

През летните месеци се оранизират литературни четения и представания на книги, стихосбирки и др.
РАБОТНО ВРЕМЕ
ОТ 8.00   – 12.00 h
ОТ 13.00 – 17.00 h
СЪБОТА И НЕДЕЛЯ – ПОЧИВНИ ДНИ
ВХОД 1.00 ЛВ / С БЕСЕДА – 2.00 ЛВ.

 
Джамията
 
В Габарево етническите и верски групи- българи, турци, цигани, каракачани, празнуват свободно своите празници, почитат традициите си и се молят на своя Бог. Те се уважават взаимно и покрепят съзидателно в търсене на верния път за преуспяване на селото и благоденствието на семействата си.
 
Източник: http://bg.wikipedia.org