Рядък вид орхидея вирее край Габарево

Важното за растенията място „Габарево – Елака” се намира в западната част на Казанлъшката долина, край с. Габарево, община Павел баня. В долината на р. Карадере и нейните притоци, идващи от Стара планина, е израснала крайречна гора от елша, ясен и крехка върба, с обширни открити пространства заети с ливади и известна част обработваеми земи. Елшовата гора е малко над 80 годишна възраст. В северната част (местността Рибника) има неголям изкуствен водоем. Площта на мястото е 130 ха.

Гората „Елака” е уникално убежище на влаголюбива растителност. Заливните гори и влажните ливади са дом на редица видове редки растения.

В Елака през 1994–1995 г. за последен път в България е наблюдавана орхидеята липарис (Liparis loeselii), считана за изчезнала от страната ни. Видът е включен в Червената книга на България и е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Липарисът е многогодишно растение с късо коренище. Стъблата са високи 3–10 см, с 2-3 светлозелени листа, съцветията рехави, с 3–15 жълто-зелени дребни цветчета. Цъфти през юни.

От края на 19-ти до края на 20-ти век видът е откриван в България на три места (подножието на Витоша, долината на р. Струмешница и край с. Габарево), винаги с единични екземпляри, които не са намирани след това.

През 2008 г. във влажните ливади край с. Габарево, на мястото, където по-рано е намерен липариса, е установена една от най-редките орхидеи в България – калописиевият дланокореник (Dactylorhiza kalopissii).

Видът е с европейска значимост и откриването му превръща гората Елака във Важно място за растенията.

Калописиевият дланокореник е тревисто растение с дланести грудки. Стъблото му е високо 20–60 см, с 4–9 зелени ланцетни листа. Съцветието има около 30 розови до светлолилави цветчета с фини точици. Цъфти през юни.

Друга рядка орхидея, която има многочислена популация в Елака, е блатният дремник (Epipactis palustris).

Тук се срещат и редица видове, произлизащи от северните ширини (бореални растения), като бодливата папрат (Dryopteris carthusiana), метличестата острица (Carex paniculata), росицата (Parnassia palustris), блатния триглохин (Triglochin palustris), лечебната сиротица (Gratiola officinalis)и др.

Срещането на тези видове е свързано с местообитанията с европейска значимост Алувиални гори с елша и ясен и Низинни сенокосни ливади. Това е основанието местността да бъде включена в защитената зона «Тунджа 1» от мрежата «Натура 2000».

„Мрежи за местата и хората” е проект на международната организация Plantlife International с партньор за България – Ботаническата градина при Българската академия на науките. Финансиран е от програмата „Европа за гражданите” на Европейския съюз и включва дейности за опазване и популяризиране на важни места за растенията в пет европейски страни. За България са избрани три от 125-те важни за опазването на растенията места: „Габарево – Елака” (влажни ливади и елшови гори край с. Габарево, община Павел баня), „Таушан тепе” (хълмове със степна растителност и храсталаци край с. Невша, община Ветрино) и „Чепън – Драгоман” (обширна карстова територия в общините Драгоман, Костинброд, Сливница и Годеч).

Във всяко от трите важни за растенията места се провеждат практически дейности с участието на доброволци за подпомагане на редките видове и важните местообитания. В районите на проекта се създават информационни материали, организират се екскурзии и събития за запознаване на обществеността от близките населени места с разнообразието, значението и опазването на дивите растения.